Мъката по теб ни е голяма. Сърцето все така за теб боли. И тази болка никога не отминава, защото няма да се върнеш ти. Но ти си далече, завинаги далече, като отронен от дървото лист. Какво не бихме дали пак да зърнем, усмивката и погледът ти чист! Обичаме те!